Валентина Трамутола (Valentina Tramutola) е родена в Милано, но е живяла осем години в Арецо. Освен поет, тя е и разказвач на истории и се занимава с културно проектиране. Нейната дебютна стихосбирка носи заглавие "Светила от неутрони" и е публикувана от издателство "Дивергенце", ръководено от Фабио Иван Пигола (Fabio Ivan Pigola). В интервю с авторката тя разказва за избора на заглавието на книгата си. Първоначално заглавието е било в единствено число, но редакцията е предложила да бъде в множествено, което Валентина приема, тъй като това отразява по-добре концепцията на стихосбирката.

Тя обяснява, че неутронната звезда е последният етап от живота на звезда и представлява едни от най-плътните обекти във Вселената, освен черните дупки. Тези звезди символизират край и конкретност, от които не можем да избягаме. Валентина споделя, че книгата ѝ учи да споделя опит и чувства с другите, което е важен аспект от творческия процес.

В интервюто тя говори и за екипната работа, която стои зад книгата. Тя признава, че е имала нужда от смелост, за да покаже написаното на издателя. Идеите за есето, предговора и илюстрациите идват от екипа на "Дивергенце", който е направил възможно издаването на книгата. Валентина обича да работи в екип, но за писането предпочита да се движи в собствен ритъм.

Когато става въпрос за причините да пише поезия, тя споделя, че не го прави редовно и че стиховете в "Светила от неутрони" са написани в продължение на шест месеца, но не е сигурна дали ще пише още поезия в бъдеще. Валентина разказва за своето училищно време и как е била активна и любознателна, като е чела поезия от различни епохи, включително произведения на известни поети като Неруда и Борхес.

Тя споделя, че в стихосбирката ѝ може да се усети гняв към света, но и способността да се усмихва на човешките недостатъци. Валентина не се чувства достатъчно политическа или социална, но е дълбоко разтревожена от насилието над слабите и от нарушаването на правата на хората. Тя вярва, че поезията е форма на политика и че е важно да се изразяваме и да се борим за красота в света.

Когато я питат за бъдещето и желанието ѝ да има деца, Валентина споделя, че бъдещето я плаши, но също така я тревожат хората, които са самообсебени и не се интересуват от света около тях. Тя смята, че политиката не е само влизането в институции, а и в ежедневните ни избори и действия.